Днес в 6:30 часа.
За всички стана ясно, че положението траги-комично… затова предлагам да се евакуираме към морето за 2-3 дена.
А на връщане да сме спокойни, че вече сме чистокръвни американци.
километра от София. И двата са на морето, и в двата живота започва след 22:00, и двата са приятни. Поморие е роден град.
Но в Солун правят хубаво кафе… и салати, и сервитьорите не са сърдити…
Ето и още малко илюстративен материал.
Това е мястото за срещи. Равносилно на Патриарха в София. Честно казано не си спомям какво беше, май някаква врата или “триумфална арка”.
Тук не се вижда, но то и няма как да стане, но във въздуха между тези кооперации, се носеше звука на бузуки. На няколко пъти и на различни места чухме някаква баба да си пее, чичко също така и така на татък. Надявам се съм бил достатъчно ясен. Музикални хора. Хм, сещам се за песента… “който си пее, зло не мисли…”
И за финал Бялата кула. Естествено. Която е била и черна и шарена. Сега поне така и казват. Всеки я знае. Там близо до нея спират и рейсовете с български туристи и на моменти започваш да се чудиш дали си в Гърция сред толкова българска реч. Тази забележителност може да се пропусне спокойно.
Изминалия завършек на седмицата… бе завършен на брега на морето.
Първата седмица с почивни два дена трябваше да се използва максимално и за целта в 16:00 бяхме на изхода на София с протегнати палци. Съответно в 21:30, след сменени 5 превозни средства, бродихме из улиците на Бургас. Час по-късно и на Поморие…
На следващия ден - разбира се, плаж плюс първата баня за годината. (Ако не бях заспал на пясъка, сега нямаше да се беля като змей-горянин, ама да ми е за урок.)
Естесветно, че трябваше да се завърнем в столицата на малката ни родина. За да можем да си мислим за почивните, докато работим. В неделя стопа даже бе още по-бърз. Не толкова климатизиран и безшумен, ама само този път…
Лятото започна и бандата е Abramis Brama. Дефинитивно.
искам да покажа, че нещо така ми хрумна. Нямам идея защо и заради какво, просто да си я покажа.
Правена е при последната ни близка среща с морето около Великден.
За малко да пропусна да я сложа от вълнение :)
След дълги 3 месеца в търкане на седалките на градския транспорт от днес смятам да търкам седалката на моето собствено колело, за още по-дълги месеци.
Като за начало добре. Пристигам на работа за същото време, минавам покрай няколко кучета - нито едно не ме нападна, намирам си добър маршрут, купувам си закуска, звъня си със звънеца… велосипед.